Назад

Поезия · 1 мин

Камертон

Удрям вилицата в дланта и чакам тялото да си спомни тона.

Преди студиото има тишина, която не е празна — тя държи камертона прав.

Лъвът в мен иска сцена. Момичето в мен иска стая. Песента се ражда между двете като трета кожа.

Още от същата тетрадка

Поезия · 1 мин

Нощен влак

Между две гари името ми се променя по разписание.

Чети

Поезия · 1 мин

Сол

Оставям на езика това, което морето не прибира.

Чети