Назад

Поезия · 1 мин

Сол

Оставям на езика това, което морето не прибира.

Черно море през май е все още зима, само по-смела. Камъкът държи сол като тайна.

Пея към водата, за да не пея към хора, които искат да ме харесат от първия припев.

Ако ме попитат откъде съм, казвам: от мястото, където езикът остава бял.

Още от същата тетрадка

Поезия · 1 мин

Нощен влак

Между две гари името ми се променя по разписание.

Чети

Поезия · 1 мин

Камертон

Удрям вилицата в дланта и чакам тялото да си спомни тона.

Чети