Между две гари името ми се променя по разписание.
Прозорецът реже града на ленти. В едната съм Малу, в другата — момиче с куфар без стикер.
Кондукторът не пита за език. Билетът е на френски, устата ми отговаря на български и двете са верни.
Когато влакът влезе в тунела, лицето ми във стъклото остава навън да пази светлините.
